Мраморен път
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата -
(последица фатална след запой)
Там тежките сълзи са отпечатък,
дамгосал овдовелите очи...
А черните жалейки са остатък,
напомняйки ни колко сме... сами.
И колко е безизразно и празно
след шепота отвъден на смъртта.
По стъпките ú восъчни е тясно,
а тягостно безмълвна е нощта.
И няма лек след тежката присъда
(палач озлочестен на ред души).
След нея тишината острозъба
раздира вечността и ни... боли.
...
Остава само вятъра безстрашен
да бъде страж на мраморния къс.
Стърчащ, усамотен и сиво-прашен,
крайпътно безпризорен глашатай...
© Деси Инджева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления, Деси. Добре дошла! Барона
-
Много целенасочено. Харесват ми такива траурно-укорителни творби. Браво!
-
!
Радвам се, че си тук, Дес! -
Прекрасен стих...макар и с толкова много болка в него!
Поздрави, Деси!
Хубава Година ти желая! -
Светли дни ти пожелавам, сърдечно...
Бъди щастлива, Деси! -
Леле, как съм го пропуснала!?
Деси, написала си страшно силен и болезнен стих!
Весели празници, мила! -
Честит Рожден Ден, Деска!
С пожелание за много, много здраве, щастие и късмет! -
Харесва ми!Поздрав!
-
Поклон! Пред Теб.
-
Десинка...мила...
заболя ме сърцето... -
Силен стих, Деси!
Поздрав! -
!!!
Деси... -
Радвам се, че сте тук, с мен...
-
Затрогващо посвещение.
Поклон пред жертвите! -
Силно!!!
Жалко, че хората не си вземат поука и почти всеки ден се случва нещо подобно.
Аплодисменти, Деска!!! -
!
преглъщам,много болезнен стих... -
Силно и въздействащо! Браво, Деси!
... -
Стяга за гърлото... Поздравления и за точното заглавие, Деси!
-
Потръпнах, как умело си предала жестоката действителност!
-
Без думи...
-
И мен ме бодат в очите малките паметничета по пътищата. Видя ли такова нещастие- педалът на газта сам тръгва назад. Страшно. Дано всеки извади своите поуки и не бърза като хахав за маловажни неща. Рядко има катастрофирал сам шофьор. Повечето са с компания. Защо никой не го е спрял?
-
Благодаря ви!
Този стих е израз на болка и мое скорошно впечатление...
Пътувайки към София, преди няколко дни... целият път беше осеян с паметници...
Нямам какво друго да кажа!
Мога да изразя това, което усещам, най-добре чрез това стихотворение! -
Страшно е,по такъв нелеп начин да загиват хора!
Много силен, изпълнен болка стих! -
страхотно ! силно !поздрави!
-
Когато поезията подава ръка на болката, аз мога само да помълча. Там има и деца на мои приятели. Наистина е страшно, но съм от хората, които не могат да пият дори и от мъка ...
-
Деси, често и аз мисля за тези неща... Страшно е!
Стихът е казал всичко. -
Сетих се за един мой стих, Деси. За съжаление аз съм често от последната страна на това и много добре знам кокво е, когато Господ реши да вземе това, което иска, много добре знам колко е нелепо.
Мъничко дете и миг небрежност.
Спирачки, после локва кръв.
Път към сивата безбрежност.
Усилие, изправено на кръстопът.
Мониторът - с изстинала черта.
Тих вопъл и угаснали зеници.
Една огромна бяла празнота.
Пронизващ писък, нощни птици.
Бездумие във мъчни майчини очи.
Застинала горчивка в гърлото.
Порой. Удавени реки в сълзи.
Раздрано и угаснало е тъмното.
Безсилни срещу вятъра ръце.
Сега те нищичко не значат.
Свито във юмруче сърчице.
Мълчаливи, ангелите плачат.
-
!!!
Десиии...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
радвам ти се, прекрасно момиче..
бъди щастлива..