Мраморен път
(Посветено на всички знайни и незнайни,
нелепо загинали по пътищата)
Мантинелно се обеси самотата
на онзи безпощадно ням завой.
И мраморно впечата се тъгата -
(последица фатална след запой)
Там тежките сълзи са отпечатък,
дамгосал овдовелите очи...
А черните жалейки са остатък,
напомняйки ни колко сме... сами.
И колко е безизразно и празно
след шепота отвъден на смъртта.
По стъпките ú восъчни е тясно,
а тягостно безмълвна е нощта.
И няма лек след тежката присъда
(палач озлочестен на ред души).
След нея тишината острозъба
раздира вечността и ни... боли.
...
Остава само вятъра безстрашен
да бъде страж на мраморния къс.
Стърчащ, усамотен и сиво-прашен,
крайпътно безпризорен глашатай...
© Деси Инджева All rights reserved.
