Мравешкото е и човешко

3.02.2022 г., 15:09 ч.

Поезия

242 0 0

Мравка полази по ризата ми -
в раираното ѝ пъстрило.
Нехайно блъснах я с нокът.
И пощуряха нозенцата стресирани
в разпелтечени разнопосочия.
Изоставането да компенсира
чалнатият ѝ инстинкт се зае ...
Връз пъпа на пътищата -
обърквация тотална.
И аз - успореден на нея,
авторът съм ѝ и мравешки
съучастник. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Беше Юли
Не гледай към небето щом се стъмни!

След думичката сбогом посивях. И всичко, дето исках да ти кажа, кодирах във звездите, премълчах... И...
Не се продава!

"Продава се!" "Продава се!" "Продава се!" Крещят табелите пред сгърчените къщи. Нахалните лозници на...
Отрова

Не съм дете – не мога да простя и в ясен юлски ден да те прегърна. Сега далеч от теб ще отлетя. До п...

Още произведения »