Мравешкото е и човешко

Мравка полази по ризата ми -

в раираното ѝ пъстрило.

Нехайно блъснах я с нокът.

И пощуряха нозенцата стресирани

в разпелтечени разнопосочия.

Изоставането да компенсира

чалнатият ѝ инстинкт се зае ...

Връз пъпа на пътищата -

обърквация тотална.

И аз - успореден на нея,

авторът съм ѝ и мравешки

                       съучастник.

Парализа необикновена:

Правилникът за движение

                       разпятие е,

ние -разпнати.

... В напън да се освободи,

мравката все пъха се

                       в свойта си прàва,

аз все в райетата я отбивам

          на собствения си лабиринт.

(Ала лутаницата не винаги

                           изправя пътя,

но сигурно съкращава живота).

- Магистралното ли сàмо е вярно,

а всичко друго - "търчѝ-лъжѝ",

(въпрос коварен!),

                           мравке, кажѝ?!

Спорттотото е екстремално:

виртуално пресмяташ загуба,

а реално ти се начислява

                                печалба.

... Един втренчен чейнч - регулировчик 

                              висш на сметките -

ти щраква квитанция:

"Всички пътища равноценни са,

                                 са равнозначни -

водят до ... никъде".

                                         (Казва го

и Кастанедова парафраза).

Късметът, ако единствен извор е

                 на всевъзможности, -

на интуицията  с императива -

                                    "Напред!"

С мравченокиселинна възторженост

самоизключвам се от бионавигация

и хуквам насикиме,

стиснал за софтуер

                 на стволовите си клетки

лотарѝен билет.