Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
24.05.2019 г., 14:28 ч.

Мравки 

  Поезия » Философска
648 5 8

Нещо в мен се пречупи

и погледнах с нови очи на света. 

Толкова ми е смешно! 

Мравките стъпват все грешно, 

по следите на лъва. 

 

Обърне поглед наляво -

това си е негово право. 

Там са - неговото стадо. 

 

После реши надясно. 

Хваща всеки натясно

и ще не ще, в крак върви!. 

 

Май не им е ясно, 

че мравката може да победи! 

Само да погледне с моите очи. 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря! Много мравки, смешно и тъжно!
  • Васе, радвам се, че прочетох! Първият ти стих е уникален! Уникален!
  • Има сила, но не я вижда! Поздрави!
  • Василка,важното е като гледа дали това което трябва вижда.
  • Да, светът е такъв, каквито го виждат очите ни! Поздрави, Василка!
  • Честит празник и на Вас! Добре, че можем да пишем! Няма по-голямо удоволствие!
  • Ненадминати са мравките, могат да повдигнат 100 пъти повече от собственото си тегло. Силата й е пословична, макар да няма страшния вид на лъва.
    Честит празник, Васе!
  • Звучи като басня, има иносказателен привкус...
    Харесва ми!
    Честит празник на писмената славянобългарски, Василка!
Предложения
: ??:??