Мръсницата
Мръсницата във мене проговори,
заспала беше петвековен сън.
Заспивах със невинността на бебе,
леглото ми простенваше за мъж.
Но някой викна и тъпан удари...
Събуди се, протегна се едва,
очите и ме гледаха лудешки,
че съм живяла тихо в самота.
Удари ми шамар и се изкъпа,
попи със кърпа капките вода,
обу чорапи черни и се пръсна
с парфюм, създаден с нотки на греха.
Погледна нагло, сложи си червило,
зениците си мътни очерта.
Облече най-червената си рокля. Тръгна,
потропвайки със токчетата. Зла.
Оставена за дълго бездиханна,
на лов излезе стръвно през нощта.
Мръсницата във мене се събуди...
Защото се завърна любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
