Мръвката напролет не се сéе
и на нива гола не виреé.
По концерти градски тя не пее,
но в сънят на гладният живее.
Мръвката на кокал тя вирее,
не я плашат бури, дъждове.
Ситно смляна тя е, кат кюфте,
депутат пред нея тъй немее.
Мръвката е истинска богиня,
на трапезата на всички е любима.
Под прожектор прима балерина,
слаби духом прави тя мнозина.
Мръвката в тиган, на шиш се смее,
зеленчуци пресни все копнее.
Просяк, Цар над нея вино лее,
до зори със глас и радост пее.
Нека не забравяме за миг,
кръвното със нея е на пик.
Холестеролът тя за миг повдига,
линейка бяла в час пристига!
© Хари Спасов Всички права запазени