28.11.2010 г., 18:27

Му мьонг (Без светлина)

1K 0 2

Облечена в одеждите на странстваща вселена,

съдбата ми пристан на преродени въжделения,

плаваща с  бездомен вятър и арфа на раменете,

акостирала между смъртта и небесните селения,

орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете.

 

Загубена сред оазиса на неразцъфнали копнежи,

тя плува в миража от примамливи мечти,

сълзите ù догарят в един пресъхнал кладенец,

устните ù, напукани от толкова прераждания,

трудно разпознават вече досега на Любовта.

 

Господи, обърни  душата ми като пясъчен часовник,

а после разпилей песъчинките в безкрая,

звездите... твоите очи

светулки са танцуващи в съня ми ,

разпалващи един нестихнал блян по рая.

Задрямала съм неусетно...

Не ме събуждай!

Искам да проспя нощта на Брама,

и да се събудя в манватарата на Вечността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви за коментара на стихотворението ми "Без светлина". Не съм сигурна точно каква посока сте искали да зададете, но относно нирвана и доколко аз имам стремеж към нея е излишно да се дискутира според мен. Погледнато от земен аспект, нирвана е последното стъпало, но от космична гледна точка, над нея има много нива. Нирвана е просто нашия изпит, с който доказваме че можем да бъдем едно с цялото, но отвъд нея има много недостъпни за човека все още предели. За момента, моята същност е в хармония със земния ми живот и се наслаждавам на това да бъда тук и сега, не бързам за никъде, аз се намирам в окото на урагана. Нирвана е докосване до безвремието, а последното е разстелено в нас, просто трябва да затворим очи и да "протегнем ръка". Аз се стремя към множество преживявания, чрез които да събера опитност, защото "приживе" е това, което ни извисява, всичко е уникално само по себе си във вселената, ако можехме да се докоснем да всеки един момент , за да се насладим на красотота на вселената, не бихме бързали да гоним вечността, тази врата е винаги отключена.
  • нямаш стремеж към нирвана "приживе" май, а

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...