Nov 28, 2010, 6:27 PM

Му мьонг (Без светлина)

1K 0 2

Облечена в одеждите на странстваща вселена,

съдбата ми пристан на преродени въжделения,

плаваща с  бездомен вятър и арфа на раменете,

акостирала между смъртта и небесните селения,

орисана е завинаги да бъде авантюра на Боговете.

 

Загубена сред оазиса на неразцъфнали копнежи,

тя плува в миража от примамливи мечти,

сълзите ù догарят в един пресъхнал кладенец,

устните ù, напукани от толкова прераждания,

трудно разпознават вече досега на Любовта.

 

Господи, обърни  душата ми като пясъчен часовник,

а после разпилей песъчинките в безкрая,

звездите... твоите очи

светулки са танцуващи в съня ми ,

разпалващи един нестихнал блян по рая.

Задрямала съм неусетно...

Не ме събуждай!

Искам да проспя нощта на Брама,

и да се събудя в манватарата на Вечността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за коментара на стихотворението ми "Без светлина". Не съм сигурна точно каква посока сте искали да зададете, но относно нирвана и доколко аз имам стремеж към нея е излишно да се дискутира според мен. Погледнато от земен аспект, нирвана е последното стъпало, но от космична гледна точка, над нея има много нива. Нирвана е просто нашия изпит, с който доказваме че можем да бъдем едно с цялото, но отвъд нея има много недостъпни за човека все още предели. За момента, моята същност е в хармония със земния ми живот и се наслаждавам на това да бъда тук и сега, не бързам за никъде, аз се намирам в окото на урагана. Нирвана е докосване до безвремието, а последното е разстелено в нас, просто трябва да затворим очи и да "протегнем ръка". Аз се стремя към множество преживявания, чрез които да събера опитност, защото "приживе" е това, което ни извисява, всичко е уникално само по себе си във вселената, ако можехме да се докоснем да всеки един момент , за да се насладим на красотота на вселената, не бихме бързали да гоним вечността, тази врата е винаги отключена.
  • нямаш стремеж към нирвана "приживе" май, а

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...