3.01.2018 г., 8:23

Муз и Муза

754 0 4

   Муз и Муза

 

Млада и красива муза,

не е таз от кукуруза,

на самотна маса в бара

нервно дърпаше цигара!

 

Чакаше ли някой тя?

Сигурно, щом бе сама?

А красивата жена

щом във бара е сама,

 

значи своя принц тя чака

и се взира жадно в мрака!

Я, отвори се вратата

и във рамката позната

 

сянка в миг се очерта

и настъпи тишина!

В бара гордо влезе той,

Муз прекрасен и от сой

 

и съгледа във сумрака

Музата, която чака!

Сведе поглед срамежлив

тя пред този Муз вежлив,

 

който беше тъй галантен,

романтичен и фрапантен!

Щом подаде ѝ ръка,

тя пое я на мига

 

и танцуваха със страст

сред целувки, и в екстаз

чак до първите лъчи.

После тръгнаха сами

 

някъде далеч от тук

двамата, един до друг!

Тя бе млада Муза. Той

Муз бе, нейният герой!

 

02.01.2018г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пожелавам ти, да се върнат при теб с едно малко музче и да са все край теб, Гога! !Честита нова година! Бъди здрав и окрилен от сем. Музеви!
  • Все музуват Музите на другите,
    нека Музове танцуват с Музите!
  • Разсмя ме с този Муз! Ама така де. Как да кажеш мъжка муза? Много ми хареса!
  • Тръгнаха си, те, красиви,
    а в очите закачливи,
    пламъче се разгоря
    и обагри се деня.
    Музика душите грабна,
    тъй неземна, тъй прекрасна,
    завибрираха телата,
    в танц най-страстен на земята.
    Дни танцуваха щастливи,
    сбъдваха мечтите диви,
    рими ваяха в екстаз,
    що изричаха на глас.
    И нали са Муз и Муза,
    /не е таз, от кукуруза/,
    те препускаха на макс,
    връз любовният пегас.
    Нека да се напалуват
    и на воля налудуват,
    пък дано да дойде час,
    да се спомнят пак за нас.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....