Муз и Муза
Млада и красива муза,
не е таз от кукуруза,
на самотна маса в бара
нервно дърпаше цигара!
Чакаше ли някой тя?
Сигурно, щом бе сама?
А красивата жена
щом във бара е сама,
значи своя принц тя чака
и се взира жадно в мрака!
Я, отвори се вратата
и във рамката позната
сянка в миг се очерта
и настъпи тишина!
В бара гордо влезе той,
Муз прекрасен и от сой
и съгледа във сумрака
Музата, която чака!
Сведе поглед срамежлив
тя пред този Муз вежлив,
който беше тъй галантен,
романтичен и фрапантен!
Щом подаде ѝ ръка,
тя пое я на мига
и танцуваха със страст
сред целувки, и в екстаз
чак до първите лъчи.
После тръгнаха сами
някъде далеч от тук
двамата, един до друг!
Тя бе млада Муза. Той
Муз бе, нейният герой!
02.01.2018г.
© Георги Иванов Всички права запазени