Муз и Муза
Муз и Муза
Млада и красива муза,
не е таз от кукуруза,
на самотна маса в бара
нервно дърпаше цигара!
Чакаше ли някой тя?
Сигурно, щом бе сама?
А красивата жена
щом във бара е сама,
значи своя принц тя чака
и се взира жадно в мрака!
Я, отвори се вратата
и във рамката позната
сянка в миг се очерта
и настъпи тишина!
В бара гордо влезе той,
Муз прекрасен и от сой
и съгледа във сумрака
Музата, която чака!
Сведе поглед срамежлив
тя пред този Муз вежлив,
който беше тъй галантен,
романтичен и фрапантен!
Щом подаде ѝ ръка,
тя пое я на мига
и танцуваха със страст
сред целувки, и в екстаз
чак до първите лъчи.
После тръгнаха сами
някъде далеч от тук
двамата, един до друг!
Тя бе млада Муза. Той
Муз бе, нейният герой!
02.01.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени