Муза
Муза
О, музо на моята душа,
къде отиваш в тази вечер късна?
Нима оставяш ме сама ?!
Плода на мъката си да откъсна...
Недей отделя се от мен сега!
Нуждая се от теб в този миг!
Постой за малко тук, така,
за да не чуеш моя вик.
О, нежен извор на вода искряща!
О, бог на моите мечти!
Послание сега ми пращаш,
че без крила не се лети.
О, миг незрим и мимолетен,
останал в мен като разтуха,
недей отделя се от мен,
остани за малко тука!
О, призрак на моите сънища
и ангел хранител божествен,
аз пазя оная присъща
усмивка с чаровния свян.
Възнасям те словом в небето
и къпя твоите очи
във всичките земни морета,
искрящи с неземни лъчи.
Пренасям ти пръст от земите
на всички човешки народи
и правя ти път от звездите,
който към слънцето води.
И нимфи, и нежни сирени
ще пеят за тебе в нощта,
плахо и кротко, стаени
дълбоко в мойта душа.
Изгревът, спирайки сутрин,
ще чака за теб да събера
росата в късното утро
от чашки на малки цветя.
О, мъничък мой небосводе!
О, свят мой неизчерпим!
Към това ли всичко се сведе -
взаимно да се търпим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поли Тодорова Всички права запазени
