Муза

5.01.2008 г., 20:53 ч.

Поезия » Философска

5.0 / 14

867 0 11

Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист...
И прошарени мисли
надпреварват се в ритъм...
Те се лутат бездомни,
без посока и вятър...
Търсят смисъла,
който вечно се крие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Да бъде
Страх

Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
Разпродажба на спомени

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
(Не)написано

Изписах и последните си листи. Мастилото отдавна май изсъхна. Остана само този лист... И мислех със ...

Още произведения »