Муза
Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист...
И прошарени мисли
надпреварват се в ритъм...
Те се лутат бездомни,
без посока и вятър...
Търсят смисъла,
който вечно се крие.
© Павлина Петрова All rights reserved.
Jan 5, 2008, 8:53 PM
Comments
Comments
-
-
Прошарени да са мислите, но щедри, мъдри
и да не оставят белия лист празен, мила Павли!!!
И мен размисли за моя лист, благодаря ти!!! -
-
...и все пак го намират...
много хубаво, много!
с обич, мила Павлина. -
Editor's choice
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Разпродажба на спомени 🇧🇬
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
