Муза
Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист...
И прошарени мисли
надпреварват се в ритъм...
Те се лутат бездомни,
без посока и вятър...
Търсят смисъла,
който вечно се крие.
© Павлина Петрова All rights reserved.
Муза
Уморени криле...
Оголяло сърце...
Крещи тишината...
върху белия лист...
И прошарени мисли
надпреварват се в ритъм...
Те се лутат бездомни,
без посока и вятър...
Търсят смисъла,
който вечно се крие.
© Павлина Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....