Муза на метла
И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи
и леко се измъква, по терлички,
друг кротко на диванчето лежи,
че нежната му фея, може всичко.
Чаровен стихоплетец пак реди
слова за най-прекрасната си дама,
която цял ден в кухнята седи,
но пак не прави нищо „като мама“.
Или изпраща светещи сърца
галантен рицар, в социални мрежи,
но на жена си тежката торба
в ръцете, няма как да забележи...
А днес се втурват всички, през глава,
въртят се в кръг, да правят изненада
за ден един... Защо ни е това!?
Защо са ни отрязани цветя!?
Сами сме си и цвете, и ливада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
