10.03.2022 г., 9:21

Овен рогат – порода любопитна

660 1 6

Точилката с метлата замених,
поне ще мога волно да отлитна.
Ни цвете искам, ни ми пишат стих,
Овен рогат – порода любопитна.

 

Понякога съм с непокорен нрав,
понякога съм агънце забляло.
А черепът рогат е и корав,
стени руши. И пак, и отначало.

 

За да е с мен мъжът е малко "бръм",
понеже аз самата съм такава,
девизът ми е гордото: "Аз съм"!
Какво за него милият остава?

 

Ни дарове ме блазнят, нито цвят
откъснат, мъртъв... Просто съм рогата.
Остава ти надеждицата, брат,
да отлетя внезапно на метлата.

 

А ще ти липсвам, отсега го знам,
какво, че ми е щуро потеклото?
Пред празния хладилник тъжен, сам,
ще заобичаш мене... И теглото... :)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Муза на метла

И роза, и поема ли не бях –
редът изисквал днес да се умилкват.
Дано прости ми Господ този грях,
но тайно си мечтая за точилка.
Един плете гирлянди от лъжи ...
714 5 9

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...