Музата ми проговори
Музата се инатѝ
и не ще да ми говори.
,,Музо моя, що бе, ти...
аз какво пък съм ти сторил,
та в душата си се скрила,
надълбоко се таиш?
Уж си млада, волнокрила,
а си вързана с каиш!
Виж, читателите чакат
и по мене с жал въздишат!
Дните неуморно тракат,
от тефтер ще ме отпишат!"
А жена ми ненаситна
погледа ми разгада!
Музата отново литна!
,,Музо моя!" ,,Да бе, да!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Исмаил Али Всички права запазени
