Музата се инатѝ
и не ще да ми говори.
,,Музо моя, що бе, ти...
аз какво пък съм ти сторил,
та в душата си се скрила,
надълбоко се таиш?
Уж си млада, волнокрила,
а си вързана с каиш!
Виж, читателите чакат
и по мене с жал въздишат!
Дните неуморно тракат,
от тефтер ще ме отпишат!"
А жена ми ненаситна
погледа ми разгада!
Музата отново литна!
,,Музо моя!" ,,Да бе, да!"
© Исмаил Али All rights reserved.
Винаги успяваш да ме усмихнеш, а това е толкова нужно в днешното напрегнато ежедневие! Поздрав, приятелю!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
