Бетовен е достатъчно добър,
Севиля се оказа без бръснари,
а Фигаро - реди ги ден по ден -
последният затваря, както свари.
Шопен замлъкна, скри се - яко дим.
И старата цигулка се изхили.
И в него припозна кретен,
а музиката непростимо свири.
Замлъкна Моцарт, беше на кафе
в една опушена и вехта кръчма.
И вият се рефрен подир рефрен,
като че дим - о, суета, сует...
Поне сачмата му да беше съща.
Дори Спасителят в ръжта ще хукне бос,
с кървящи колена, през тежките откоси.
Веднъж ще падне в крехкото сено,
ала за всички сетни грехове ще носи.
И ако ненадейно рукне дъжд,
следи от сенки в угарта да скрие...
То музиката ще стопи мига,
а после и самият той ще си отиде.
© Нели Всички права запазени