25.06.2018 г., 3:20

Място неутолимо

932 0 0

Мястото, успокояващо сърцето,
уютният остров на твоята длан,
избягалата целувка там, където –
нейният отпечатък е гост желан.

 

Там заспиват всяка вечер дните,
в твоята коса, ухаеща на страст,
непокорно рошава във вълните,
господар на съня с пълна власт.

 

В тях потъва поглед неутолим –
очи, в които дъното не прозира,
цяла вечност от любов не боли,
но и болестта ѝ не се подозира.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никица Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...