12.02.2020 г., 11:55 ч.

Място в сърцето 

  Поезия » Любовна
870 5 7

Голямата любов се е смалила 

(превърнала се в грахово зрънцè), 

в гръдта ми тихо се е спотаило 

объркано, обичащо сърце... 

 

Не зная още колко ще го лъжа 

и колко ще ми вярва, че си тук... 

Сълзѝте (скрити) в погледа ми тъжен 

валят отдавна тихичко... без звук... 

 

То, все ме пита... Още ще ме пита... 

Безкрайни са въпросите за теб... 

А аз мълча... Мълча и се опитвам 

да му внуша забрава... без успех... 

 

Накрая уморено ще навие 

на снопче любовта си (тръгнала)... 

Ще я скрие... Дълбоко ще я скрие –  

сърцето истинска любов, не хвърля! 

 

Пепи Петрова

© Pepi Petrova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Дани!
  • Много хубаво, Пепи!
  • Здравейте, момичета! Радвам се, че сте се отбили и това сърце ви е развълнувало!... Ирен, благодаря за коментара в рими!... Ами, такова си е сърцето...Благодаря и на тези, които му направиха място в "любими"! Хубав следобед желая!
  • Искре, То и за това желание си трябва
    Никой не ни кара насила😁
  • Ееее, Искре... Да не се делим толкава на мъже и жени. Има и чувствителни мъже, както и жени-мъжемелачки.
  • Случва се да повярваш, че за някой си целия свят,
    Че имаш място в сърцето му –
    а един ден разбираш, че сякаш е непознат,
    А сърцето… като пълен автобус е общо взето…
    Случва се… Да си помислиш, че някой е сродна душа,
    а да се окаже, че ти за него си просто поредната спирка,
    Съгласна съм, че не е приятно това,
    Ноооо определено този човек не заслужава в негова чест да напишеш стихосбирка.
    Хубаво е, Пепи! И той Разумът може да ни говори едно, но сърцето... ех, сърцето ...
  • То все си остава наивно това сърце. Много хубаво си го описала!
Предложения
: ??:??