Място в сърцето
Голямата любов се е смалила
(превърнала се в грахово зрънцè),
в гръдта ми тихо се е спотаило
объркано, обичащо сърце...
Не зная още колко ще го лъжа
и колко ще ми вярва, че си тук...
Сълзѝте (скрити) в погледа ми тъжен
валят отдавна тихичко... без звук...
То, все ме пита... Още ще ме пита...
Безкрайни са въпросите за теб...
А аз мълча... Мълча и се опитвам
да му внуша забрава... без успех...
Накрая уморено ще навие
на снопче любовта си (тръгнала)...
Ще я скрие... Дълбоко ще я скрие –
сърцето истинска любов, не хвърля!
Пепи Петрова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Pepi Petrova Всички права запазени
