Мъгла
В мъгла непрогледна,
ръка непозната сочи.
Път от тръни железни,
шепоти дяволски сладки.
И въздуха разнася кръвта,
няма го деня, няма е нощта.
Там в простора на мъглата,
с остри зъби скрило се е то.
Трепет плах тялото прегръща,
пътя назад в белотата изтрит e.
Стъпка напред, стъпка наляво,
а после на земята, под одеяло.
© Красимир Иванов Всички права запазени