Тя е мъгла редом с ранното слънце,
тя гали планините строшени стъкла,
напукани сгради и палисади от тръни
красивата драма в инак тъжен пейзаж
Без нея пейзажът не смее да тръпне
,скришом рони чакъли, тихо плаче листа,
но щом мекотата ѝ пак го прегърне,
тя превръща се в чисто банална мъгла.
© Антон Дамянов Всички права запазени