Мъгла съм
777
0
0
Мъгла съм.
Или по-скоро дъжд.
Не, не!
Мъгла съм.
Мъгла съм и с дъжда сме
сгодени.
Ала обичам хора.
И то не всички,
а само един,
по-специален.
Прегръщам го тайно,
целувам го,
насълзявам
зелените му
очи.
А той само примигва.
Примигва,
вади чадъра
и просто
мълчи.
Прости ми,
бъдещ съпруже,
обичам и теб,
но
ти имаш само
прозрачните
капки.
Нямаш
неговите
зелени
очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. С. Всички права запазени
