Мъгла съм

Мъгла съм.
Или по-скоро дъжд.
Не, не!
Мъгла съм.
Мъгла съм и с дъжда сме

сгодени.
Ала обичам хора.
И то не всички,

а само един,

по-специален.

Прегръщам го тайно,

целувам го,

насълзявам

зелените му

очи.
А той само примигва.
Примигва,

вади чадъра

и просто

мълчи.
Прости ми, 

бъдещ съпруже,

обичам и теб,

но

ти имаш само

прозрачните 

капки.
Нямаш 

неговите

зелени

очи.