Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2549
9.05.2013 г., 11:00 ч.

Мъглата ми 

  Поезия
1107 0 13

 

Приеми ме с мъглата ми, моя любов.

Приеми ме с мъглата, в която сълзя.

Както аз те обичам без "как" и "защо",

като тайната, дето при мен те довя.

 

Не търси във мъглата ми ясно лице,

във мъглата си нямам нозе и очи.

В нея екне единствено мойто сърце

в притъмняло пространство, реално почти.

 

Не разпръсквай мъглата ми ти с ветрове,

че са слепи и тъй ще издухат и мен.

Пощади ме, любов, остави ме поне

да поплача за теб със възторг откровен.

 

Както всяка река брегове я крепят,

както всяка камбана си има и глас,

както слънцето ходи по своя си път,

аз си имам мъгла – и в мъглата съм аз.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В мъглата и в болката на светия ден разпети петък усещам по различен начин и може би още по-силно твоите изживявания, Смиф! Аплодирам те!
  • И тук... думите са излишни!...
  • Много ми е близка тази твоя мъгла...
    А всъщност, стане ли въпрос за обичане,е точно, както си го казал: без "как" и "защо"
    Обичам да те чета !
  • Да!!! Много добро!
  • !!!
  • Хубаво е, Валентин!
  • Повече от всичко ми допада философията на този стих, намирам го за най-добър от цялата ти любовна поезия, Валкинс! Колкото и да обича, човек трябва да пази с цената на всичко себе си, своето единствено АЗ! Да обичаш, забравяйки себе си, е гибел! Аплодисменти за това философско прозрение!
  • Приеми и моя възторг!!!*
  • Това е съдбата на гордите и силните хора - дори много да ги боли, плачат без глас и скришом от другите, но точно те са солта на живота. Поздравявам Ви за хубавото произведение!
  • разкош!
  • И аз плача с възторг откровен, но уви... в мъглата съм и аз!Браво, Вальо!
  • Приеми ме с мъглата ми, моя любов.
    Приеми ме с мъглата, в която сълзя.
    Както аз те обичам без "как" и "защо",
    като тайната, дето при мен те довя.

    Както всяка река брегове я крепят,
    както всяка камбана си има и глас,
    както слънцето ходи по своя си път,
    аз си имам мъгла – и в мъглата съм аз.

    Смиф, така си го прочетох и препрочетох, разпознавайки в стиха ти себе си. Дано не ми се сърдиш. За казаното. С уважение.
Предложения
: ??:??