1.10.2021 г., 13:51 ч.

Мъж със сърце от стъкло 

  Поезия
413 0 6

Ти отместваш коса зад ухо
и душата ми бързо се свлича.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.

Ти си слагаш червило и грим
и предлагаш любов за вечеря.
Аз съм толкова слаб и раним,
но любимата в теб ще спечеля.

Ти си аз! Аз съм ти до безкрай!
В мен блести тишината любовна!
Не творя в категория „най“ –
но летя със словата съдбовни.

Ти си женска частица Добро.
Виждам своето крехко момиче.
Аз съм мъж със сърце от стъкло,
който просто до гроб те обича.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наистина боли, Зиги, и то доста. Усещал съм го. Благодаря! Поздрави!
  • Красиво, както винаги талантливо написано! Ама пази туй сърце от стъкло, пази го зад броня, и го откривай само на тази, в която си най-сигурен. Иначе боли. Поздрави, Мите!
  • Ти си слагаш червило и грим
    и предлагаш любов за вечеря.
    Аз съм толкова слаб и раним,
    но любимата в теб ще спечеля. има някаква статистика колко кг червило изяжда жената. Не ползвам ни грим, ни червило, но любов за вечеря, ако може и с вечеря звучи доста примамливо. Честото на поета, щом си рекъл!
  • Благодаря Ви! Честит празник!
  • Прекрасен стих!
  • Много е хубаво.
Предложения
: ??:??