Мъжете яко ми завиждат
Палава ми е Сънливка
щом не спинка, щом не спинка.
Цяла грее от усмивка
и е истинска картинка.
И ми дава куп задачки -
Със престилката, готви!
Пода почисти и значи
всички дрехи изпери.
Мивката пак мене чака,
а и дворчето копая...
Стъкла чистя даже в мрака
и подреждам всяка стая.
Ех, добре съм си, рахат -
Поне бой не ям тъй често!
Слънце тя е в моя свят
и със нея ми е лесно.
Ей, мъжете ми завиждат
за живота на султан,
щом милувките й виждат
по главата ми... с тиган...
Да, Обичам си Сънливка,
гледа си ме, като цвете!
И завършвам със усмивка
тези няколко куплета.
13.04.2023.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
