Мъжка изповед
Като гроздов сок във бъчва
аз преврях и прекипях.
И на всеки препоръчвам
да не е какъвто бях.
Втурна се любов към мене.
О, едва я укротих.
После в нощите и денем
песни пях и вино пих.
И така ме омагьоса
като приказка от Грим.
После взе, че се сватоса
и гримира ме, без грим.
Ах, жената, днес е хала,
все крещи, вилней... безспир.
На спокойствието сала,
ех, потъна... Няма мир!
И сега във къщи чака,
но ще си допия аз,
щом ме погне със черпака,
да не съм поне тавряз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Колева Всички права запазени
