Мъжка изповед
Като гроздов сок във бъчва
аз преврях и прекипях.
И на всеки препоръчвам
да не е какъвто бях.
Втурна се любов към мене.
О, едва я укротих.
После в нощите и денем
песни пях и вино пих.
И така ме омагьоса
като приказка от Грим.
После взе, че се сватоса
и гримира ме, без грим.
Ах, жената, днес е хала,
все крещи, вилней... безспир.
На спокойствието сала,
ех, потъна... Няма мир!
И сега във къщи чака,
но ще си допия аз,
щом ме погне със черпака,
да не съм поне тавряз.
© Донка Колева All rights reserved.
