9.07.2008 г., 12:03  

Мъжка песен... любовна

2.8K 0 52

 

                                           

 

                                            Недопита 
                                            и жадна песен съм

                                            твоя... любовна...
                                            тъжно омайна, пендарено тежка
                                            за мъжко вино греховно.

                                            Запей я тихо...
                                            отпървом с очите...
                                            кладенци пълни с искряща възбуда,
                                            гола и топла да се къпя в тях
                                            до полуда.

                                            А после...
                                            както си знаеш
                                            мъжкото вино изпиваш докрая...
                                            нежна и бяла, нощно греховна...
                                            така ще ме помниш...
                                            Мъжка песен... любовна...

 

 

                                   музика... Джоко Росич - Любовта ми към теб

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...