А това, че съм мъжко момиче
вече почна да става клише.
Знам, по мъжки в живота си тичам –
имам здрави и силни нозе.
Мъжки силна, по мъжки работя
и с мъжете мегдани деля,
мъкна тежки и груби хомоти,
зъби стискам, когато греша…
В този свят за мъжете създаден,
не по мъжки дарявам живот,
наранят ли ме – все още плача,
още вярвам в добро и във зло.
Да, навярно съм мъжко момиче,
но по женски съм вярна до гроб ,
мъж залюбя ли – силно обичам
и по женски дарявам любов.
© Йорданка Господинова Всички права запазени