Mar 15, 2011, 12:05 AM

Мъжко момиче

  Poetry » Love
2.3K 1 19

А това, че съм мъжко момиче

вече почна да става клише.

Знам, по мъжки в живота си тичам – 

имам здрави и силни нозе.

 

Мъжки силна, по мъжки работя

и с  мъжете мегдани деля,

мъкна тежки и груби хомоти,

зъби стискам, когато греша…

 

В този свят за мъжете създаден,

не по мъжки дарявам живот,

наранят ли ме  –  все още  плача,

още вярвам в добро и във зло.

 

Да, навярно съм мъжко момиче,

но по женски съм вярна до гроб ,

мъж залюбя ли – силно обичам

и по женски дарявам  любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...