6.03.2009 г., 0:16

Мъжът на моя живот

935 0 2

Защо в теб се влюбих?

Да съжалявам - не зная?

Да се радвам - желая?

А може би повече да се старая?

 

Ти вникна в мен дълбоко

и запали чувства страстни.

Но ме и рани жестоко

с твои думи така ужасни.

 

Да сме заедно - мечтая.

Да се обичаме - копнея.

Но трябва да си с мен,

а не с нея.

 

Както искаш думите ми ти тълкувай,

но знай, че аз съм с теб - не се страхувай.

И позволи ми да те обичам и

"Мъжът на моя живот" да те наричам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...