Защо в теб се влюбих?
Да съжалявам - не зная?
Да се радвам - желая?
А може би повече да се старая?
Ти вникна в мен дълбоко
и запали чувства страстни.
Но ме и рани жестоко
с твои думи така ужасни.
Да сме заедно - мечтая.
Да се обичаме - копнея.
Но трябва да си с мен,
а не с нея.
Както искаш думите ми ти тълкувай,
но знай, че аз съм с теб - не се страхувай.
И позволи ми да те обичам и
"Мъжът на моя живот" да те наричам.
© Мария Димитрова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!