Валери_Станков (Валери Станков)
1108 825
2.10.2023 г., 12:09 ч.

Мъжът от нощния бряг 

  Поезия
132 2 6

МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ

 

... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,

с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,

на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре

и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре,

кълбенце светлина и сол и пясък, нанейде се смота денят ми син,

 

и дълго слушах как дъждът наглася върху скалите мокър клавесин,

луната си заби над мен ченгела, нощта си тръшна денковете мрак

и облакът разхвърля фустанела пред дългите пасажи със лаврак,

преди да тръгна, ще ви пална огън, но огънчето кой ще ми съзре? –

в бездънните селения на Бога ви подарих две шепички море.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красота в "две шепички море"!
  • И пак Браво!
  • Щастливец си, значи. Голям източник на вдъхновение е.
  • Домът, в който живея във Варна, е на 200 крачки от морето, Акеми. Всеки ден се смъквам на плажа. И така – вече 60 години.
  • Благодаря за двете шепички море, Валери. Много ми липсва лятната вила в Япония ( тя е едва на десетина минути от морето), но времето там вече почна да се разваля постепенно.
  • преди да тръгна, ще ви пална огън, но огънчето кой ще ми съзре? –
    в бездънните селения на Бога ви подарих две шепички море.
Предложения
: ??:??