Мъжът от нощния бряг
МЪЖЪТ ОТ НОЩНИЯ БРЯГ
... парцалите морето си развлачи – и тръшна ги на есенния плаж,
с клошарите изпих едно коняче и сръбнах си лула тютюн – яваш,
на сухец – под обърнатите лодки, разстлах на завет своето сетре
и сетне хапнах с две рибарски котки последния сафрид на чепаре,
кълбенце светлина и сол и пясък, нанейде се смота денят ми син,
и дълго слушах как дъждът наглася върху скалите мокър клавесин,
луната си заби над мен ченгела, нощта си тръшна денковете мрак
и облакът разхвърля фустанела пред дългите пасажи със лаврак,
преди да тръгна, ще ви пална огън, но огънчето кой ще ми съзре? –
в бездънните селения на Бога ви подарих две шепички море.
© Валери Станков All rights reserved.
