Мъжът с бялата риза
Мъжът с бялата риза и бяла душа
като шеметен вихър ме връхлетя.
Той е спонтанен и по мъжки красив,
широко скроен, по природа щастлив.
Той е моето слънце и нежна луна,
с които живея като в детска мечта.
Той е огън и пепел, и адски горещ,
той е феникс, възкръснал в огнена пещ.
Той е чаровен и по детски открит,
смехът му сърдечен е метеорит,
който повлича и заразява с обхват,
да го слушаш е истински благодат.
Той е отдадено предан във любовта,
щедро дарява, със сърце и душа.
Дълго, дълго целува и времето спира,
и коя съм не знам, и къде се намирам...
Отнася ме в друг свят, вълшебен и див,
в който всеки би бил нереален, но жив.
Там всичко е приказно, омайно и мило.
Там е Раят - мястото най-най-красиво!
05. 05. 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Иванова Всички права запазени
