May 6, 2014, 10:05 PM  

Мъжът с бялата риза 

  Poetry » Love
767 1 12

Мъжът с бялата риза и бяла душа

като шеметен вихър ме връхлетя.

Той е спонтанен и по мъжки красив,

широко скроен, по природа щастлив.


Той е моето слънце и нежна луна,

с които живея като в детска мечта.

Той е огън и пепел, и адски горещ,

той е феникс, възкръснал в огнена пещ.


Той е чаровен и по детски открит,

смехът му сърдечен е метеорит,

който повлича и заразява с обхват,

да го слушаш е истински благодат.


Той е отдадено предан във любовта,

щедро дарява, със сърце и душа.

Дълго, дълго целува и времето спира,

и коя съм не знам, и къде се намирам...


Отнася ме в друг свят, вълшебен и див,

в който всеки би бил нереален, но жив.

Там всичко е приказно, омайно и мило.

Там е Раят - мястото най-най-красиво!



05. 05. 2014

 

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??