5.09.2008 г., 18:54 ч.  

Мъжът със сянка... 

  Поезия
1615 0 37

 

Мъжът със сянка... Срещнал те случайно.

Случайно седнал е на стола срещу тебе.

Дори за времето попитал е случайно...

а погледът му - в неслучайност дебнел е

 

 

 

Да срещнеш мъж със сянка е прокоба.

(А сянката му следва го и в тъмното.)

Да те преследва с нея чак до гроба.

Да е животът ти след него - път по стръмното.

Да ти се свива гърлото до задушаване,

когато тръгва си,

                  а ти не искаш да си тръгне.

След "лека нощ..."

                  да те боли до премаляване

и, тръгвайки - сърцето ти изтръгне.

Да ти се стъмнят утрото и слънцето.

Да ненавидиш и гласа на чучулига.

Да искаш никога да няма съмнало.

Да ти разкъсва мислите преди заспиване.

Да виеш на разсъмване като вълчица.

Дори луната да ти е опротивяла.

А остриетата на черните зеници

да ти изстъргват нощите до снежнобяло.

 

Да ти горчи от спомена за виното,

потекло в тънка струйка по гърдите му.

Да пиеш, а да ти пресъхват до напуканост

и устните... от жаждата в очите му.

Да ти изтръпват пръстите... и... кожата

от спомена за допира... и цялото...

за влагата, пълзяла между двама ви

и за онази нега... после... в тялото.

Да ти припарва люто под лъжичката -

как палел е в кръвта ти бесен огън,

как нервите ти е заплитал в стегнат възел...

Мъжът със сянка.... дръзко невъзможен.

Да си проклинаш нощите и дните,

че и на дявола душата си би дала,

отново да те слее със звездите...

а после в сянката му да потънеш цяла.

 

Да ти се подкосяват даже мислите.

Краката ти към друг да са отсечени.

Опиташ ли се да прегърнеш... някого,

да му избива сянката и от ръцете ти.

Да се опитваш да избягаш от магията,

а мислите ти все към него да те връщат.

Дори да му не помниш вече името,

да помниш с колко страст те е прегръщал.

Да те затвори в спомена за себе си.

Да си след него само пяна от шампанско.

Да си остави сянката при тебе -

Мъжът със сянка...

                 от случайното познанство.

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поклон
  • дам, страхотен стих...видех и жената със светлосянка....!!!
  • "Да виеш на разсъмване като вълчица.
    Дори луната да ти е опротивяла.
    А остриетата на черните зеници
    да ти изстъргват нощите до снежнобяло."

    Обичам стиховете ти, Поли!
  • КрасоТa в думи...!!!!
  • Думите не стигат да изразя възхищението си.Невероятно е.Четеш и онемяваш.
  • Ти... да не четеш мисли?
    Много силно е!
    Ааа, не исках да коментирам, но не се сдържах.
  • Мдааааа, но от любов не се умира...
    Благодаря!
  • Ей сега ще умра...!
  • При такъв талант е направо
    престъпление да пишеш
    обвинителни актове...
    Щастлива съм обаче,че благодарение
    на един такъв открих поезията ти...
    Пишеш невероятно!
  • Може би след време, Ина, както казва Жени, но за сега отсъствието му е по-тежкото наказание...
  • не зная как да коментирам това тук, само зная, че е истинско...
    прокоба е...
    !!!
  • Великолепие...
  • а на мене ми се подкоси даже и душата...
    дяволски красиво усещане...магия си, мила Поли.
  • Да ти се подкосяват даже мислите...

    !!!*
  • Хиляди поздрави и овации!!!
    Прекрасно!
  • Много, много, ама мноооого въздействащ стих!!!
    Гуш* Павлинка!
  • Страхотен стих..въздействащ!
  • Прекрасен стих! Идва ми да напиша стих за жената със светлосянка!
    Поздрави,Андрина!
  • !!!
    Без думи съм!
    Аплодисменти!
  • Поздрав!! Невероятна си
  • Жестоко!
  • Аплодисменти!!!
  • "Да ти се подкосяват даже мислите.

    Краката ти към друг да са отсечени.

    Опиташ ли се прегърнеш... някого,

    да му избива сянката и от ръцете ти."

    Тази сянка-верижно проклятие
    змиевидно отнела надеждите...
    Прочетох и преглътнах. И остана
    едно огромно възхищение пред тебе...


  • Ръкопляскам ти! Честно! Страхотен стих!
  • !!!
    Върховна наслада е този стих - възхищавам ти се!!!
  • Уххх, ей тука, под лъжичката, ме присви...

    Много си, Павлине!*
    Хич НЕслучайно!

  • Да ти се подкосяват даже мислите.

    Краката ти към друг да са отсечени.

    Опиташ ли се прегърнеш... някого,

    да му избива сянката и от ръцете ти.

    Прекрасен стих и толкова страст!!!
  • Ааааа,Пепи, няма, това все пак си е въпрос на личен избор... дали... или... Но мисля, че тук имаме верен отговор - усещането е.... дяволско! Ех, жени сте от горе до долу щом сте го усетили!
    И благодаря!
  • Бавна наслада на порции си скъпа Павлинче и ти благодаря много!!!
  • е ти ще ни вкараш в грях с този стих!!!невероятна творба
  • Пишеш прекрасно
    Накара ме да изтръпна цялата

    Дори да му не помниш вече името,

    да помниш с колко страст те е прегръщал.

    Да те затвори в спомена за себе си.

    Да си след него само пяна от шампанско.

    Да си остави сянката при тебе -

    Мъжът със сянка...

    от случайното познанство.

    Поздравления !
  • Да ти се подкосяват даже мислите.

    Магия е...
    Как да избягаш?!
    Поли!!!
  • Мъжът със сянка.... дръзко невъзможен.

    Да си проклинаш нощите и дните,

    че и на дявола душата си би дала,

    отново да те слее със звездите...

    а после в сянката му да потънеш цяла.




    КрасоТия в думи !!!!
  • Едва ли има жена, която не се е сблъсквала с такъв мъж!
    Проклятие или карма, незнам, но пък усещането е... дяволско!
    Страхотия си, Поли!
    Прегръщам те!
  • ...как палел е в кръвта ти бесен огън,
    как нервите ти е заплитал в стегнат възел...
    Мъжът със сянка... дръзко невъзможен.
    * * *
    Винаги така оригинална!
    Обичам да те чета. Поезията ти е до невъзможност истинска!
    Прегръдка!
  • Е това вече си е проклятие!Много добро изпълнение!Поздравче!
  • Най-случайните познанства, знаеш ..

    А стихотворението е страхотия.
    И те прегръщам, случайна!
Предложения
: ??:??