Мъжът, за който никоя не плака...
Наистина не зная как...
Не зная как да те обичам.
Уплашен ли съм? -Не. Глупак!
Аз влюбен съм в това момиче!
Не си измислям страхове.
И страшно искам да е хубаво.
Не, в стихове през съ̀лзи да четеш,
че вече всичко сякаш е изгубено...
И тъжно, огорчено и болезнено.
И молещо най-плахата прегръдка,
с която да покрием белези,
от раните все още, незамлъкнали...
Боли ни. Още ни боли до кръв.
И още чуваме дъхът на тишината.
Прости душата ми, в чиято плът,
живя до скоро самотата...
Не ме винѝ за всеки дъжд!
Да мога - бих ги извалял до капка.
Обичай този влюбен мъж!
Мъжът, за който никоя не плака...
И нищо, че не зная как.
Изстрадах ги, любовите, да мога,
след мъчния и непрогледен мрак,
да имам Теб. По дяволите! И за
Бога!..
Стихопат.
/DannyDiester/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
