За любовта която ме предаде
за това което не ми даде
за всичко онова което исках
а от мъка се притисках
човекът имаше сърце
но защо така и мойто взе
всичко беше като розов сън
а сега е като любовен трън
да ти прощавам за това което не можа да оцениш не мога
ала да не ти давам още любов аз се боря
защото съм безсилна пред таз любов отровна
с лъжи и мъка безромна
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА Всички права запазени