За любовта която ме предаде
за това което не ми даде
за всичко онова което исках
а от мъка се притисках
човекът имаше сърце
но защо така и мойто взе
всичко беше като розов сън
а сега е като любовен трън
да ти прощавам за това което не можа да оцениш не мога
ала да не ти давам още любов аз се боря
защото съм безсилна пред таз любов отровна
с лъжи и мъка безромна
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
