Dec 2, 2007, 9:06 AM

Мъка

  Poetry » Love
688 0 3

За любовта която ме предаде

за това което не ми даде

за всичко онова което исках

а от мъка се притисках

човекът имаше сърце

но защо така и мойто взе

всичко беше като розов сън

а сега е като любовен трън

да ти прощавам за това което не можа да оцениш не мога

ала да не ти давам още любов аз се боря

защото съм безсилна пред таз любов отровна

с лъжи и мъка безромна

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...