Мъката.

Поезия

859 0 8

Тежи ми като воденичен камък

мъката в сърцето и гърдите.

И колкото опитвам да я махна,

тя все по-хищно ги оплита.

Не помагат медитация и хапчета,

не помагат случайни радости.

Тя - мъката, си остава цяла,

изтъкана от безброй... реалности...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Pepina (Пепа Деличева)

Благодаря, на всички ви, че сте се спряли при мен.

2007-02-04T16:59:58+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Дори само прочитайки стиха ти се усеща мъката ти.
Поздравления за стиха, а за мъката ти, мога само да те прегърна Пепи!

2007-02-03T19:56:58+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Браво, Пепи!

2007-02-03T19:40:20+02:00
pen4eto999 (Пенка Маринова)

Много хубав стих!Поздрав!

2007-02-03T14:23:29+02:00
Романтик (Христо Костов)

В реалността има не само мъка. Ако желаеш твърде силно все някога ще ти се случи и нещо позитивно!!! Поздрави, Пепа!!!

2007-02-03T09:57:56+02:00