LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
30.05.2017 г., 23:48 ч.

Мъката е дъно на море 

  Поезия » Гражданска, Строги форми
697 1 3

Татко... В своя вечен сън унесен,

няма двупосочен път за теб.

Нашите сърца покрити с креп

ще запомнят тази тъжна есен,

 

след която всичко опустя

без очите ти небесносини.

В твоята напукана бразда

бяхме, татко, толкова безсилни!

 

Днес сме само плахи ветрове,

преживели тежката раздяла...

Мъката е дъно на море.

 

Но светът не би могъл да е

свят на обич всеотдайна,

ако част от него ти не бе.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Момичета, благодаря ви за прочита и коментарите!
  • Болезнена раздяла, силни, изстрадани чувства! Преживяла съм такава раздяла. Красива творба, Роси!
  • Много красиво, вълнуващо, всеотдайно... Спомних си моя баща(когото тази нощ пак сънувах и се опитвах да задържа напразно). Той също беше с небесносини очи... Няколко дни след като си отиде, излях болката в стихове... Поздравления, Роси, за прекрасната творба!
Предложения
: ??:??