Мъката е дъно на море
Татко... В своя вечен сън унесен,
няма двупосочен път за теб.
Нашите сърца покрити с креп
ще запомнят тази тъжна есен,
след която всичко опустя
без очите ти небесносини.
В твоята напукана бразда
бяхме, татко, толкова безсилни!
Днес сме само плахи ветрове,
преживели тежката раздяла...
Мъката е дъно на море.
Но светът не би могъл да е
свят на обич всеотдайна,
ако част от него ти не бе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
