Мъката е дъно на море

May 30, 2017, 11:48 PM

Poetry » Civilian, Strict forms

815 1 3

Татко... В своя вечен сън унесен,

няма двупосочен път за теб.

Нашите сърца покрити с креп

ще запомнят тази тъжна есен,

след която всичко опустя

без очите ти небесносини.

В твоята напукана бразда

бяхме, татко, толкова безсилни!

Днес сме само плахи ветрове,

преживели тежката раздяла...

Мъката е дъно на море.

Но светът не би могъл да е

свят на обич всеотдайна,

ако част от него ти не бе.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

LYCKI (Росица Петрова)

2017-05-31T21:57:12+03:00

Момичета, благодаря ви за прочита и коментарите!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-05-31T12:22:28+03:00

Болезнена раздяла, силни, изстрадани чувства! Преживяла съм такава раздяла. Красива творба, Роси!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-05-31T10:58:34+03:00

Много красиво, вълнуващо, всеотдайно... Спомних си моя баща(когото тази нощ пак сънувах и се опитвах да задържа напразно). Той също беше с небесносини очи... Няколко дни след като си отиде, излях болката в стихове... Поздравления, Роси, за прекрасната творба!