Мълчаливo
"Тишината реди мълчаливо пасианси от стихове стари. Пак за някои ще е красиво, а за други - тъгата ще пари." (P.\\//.S.)
Мълчаливо
Пак вали. И загребвам мълчание
от стрелките на своя компас.
Думите ми ще са изтезание
ако ги изговоря на глас.
Затова днес потапям в мъгла
всеки стон - нож със две остриета,
и отивам в онази гора
с мълчаливите стари дървета.
Има няколко хора, които
ще ми бъдат водата и хляба,
тихичко ще избършат сълзите ми
и те няма да питат. Не, няма...
Колко точно дълбока е зная
тази пропаст студено-самотна.
И разбира се, че не е краят -
просто прът, който спря колелото!
Всяко чувство, което познах
осъзнах, че еднакво боли.
Красотата обаче видях
и в тъгата... когато вали.
Но ще грейне пак слънцето, щом
се завърна при своето Аз.
То ме чака... Във родния дом.
Пътят зная... Не искам компас.
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
