Мълчаливo
"Тишината реди мълчаливо пасианси от стихове стари. Пак за някои ще е красиво, а за други - тъгата ще пари." (P.\\//.S.)
Мълчаливо
Пак вали. И загребвам мълчание
от стрелките на своя компас.
Думите ми ще са изтезание
ако ги изговоря на глас.
Затова днес потапям в мъгла
всеки стон - нож със две остриета,
и отивам в онази гора
с мълчаливите стари дървета.
Има няколко хора, които
ще ми бъдат водата и хляба,
тихичко ще избършат сълзите ми
и те няма да питат. Не, няма...
Колко точно дълбока е зная
тази пропаст студено-самотна.
И разбира се, че не е краят -
просто прът, който спря колелото!
Всяко чувство, което познах
осъзнах, че еднакво боли.
Красотата обаче видях
и в тъгата... когато вали.
Но ще грейне пак слънцето, щом
се завърна при своето Аз.
То ме чака... Във родния дом.
Пътят зная... Не искам компас.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
