Мълчаливо
Не съм се крила от света безмерно,
само когато пътят е неравен.
Аз обичам леко и неверно,
да вървя нагоре бавно-бавно...
Грешила съм. Даже твърде много,
припадала съм често от незнание.
Късно ли разбрах, че е твърде рано
да покажа на света своето терзание?
А тайните не знаят своя глас,
мълчаливо скитат из сърцето.
Тежки, като късен, зимен час,
замръзнали, като сълзи на лицето.
Аз не исках да говоря на света,
защото знаех после колко ще боли,
не исках да развалям нечия мечта,
като тайна, скрила се в чуждите очи.
И мълча! От днес и може би за утре,
силна да съм за своите надежди.
Всяка тайна в следващата ще осъмне,
за да достигне до моите копнежи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
