Всяка вечер със луната плаче във нощта,

всяка вечер страда със сълзи на очи,

плаче до прозореца жена

и дори природата пред мъката мълчи.

Сърцето безмилостно страда,

превръща болката в черни сълзи,

тя чувства все едно че пропада,

но ни вик,ни стон,тя отново мълчи.

Седи затворена в спомени,

хубави дни огрети от слънчеви лъчи,

но всичко е минало,всичко се промени,

затуй ни смях,ни глъч,просто мълчи.

Таи болката в себе си

и тя разяжда нейните гърди,

а жената спокойно седи,решейки своите коси,

седи безразлично,и тихо мълчи.

Едно момче беше взело нейното сърце,

остави я сама с нейните мечти,

безчувствена с черни сълзи на лице,

оставяйки я той предрече вечно да мълчи.

Цялата си любов тя му подари,

но той това не оцени,

сега нея я боли,болката гори в нейните гърди,

но тя ще мълчи днес,утре,завинаги...!!!