8.03.2024 г., 9:40

Мълчание

745 1 2

 

Мълча

Мълчанието ме дави

Не принадлежа

на мястото на което

всички казват трябва

Аз там съм чужденка

И връзката е само

със земята

И корена едва

пулсира...

Опитваха се много пъти

да го изтръгнат, да го пресушат,

да го убият

Мълча

Мълчанието ме мъчи

Но зная,

че дори да викам...

Няма полза

Народ зомбясал,

трудно се

събужда!

Ако се събуди...

Не е за друго,

а да те разкъса...

Мълча...

и си купувам време...

Но времето...

и то е на привършване

Зомбясалите,

ми откраднаха

от него...

Мълча...

Открадвам си

спокойствие

Мълча...

Но, до кога ли

ще го мога?

Мълчанието трудно е...

Когато си

с откраднато спокойствие

 

Valentina Mitova

03/03/2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...