kity (Людмила Нилсън)
145 8539
2.12.2007 г., 15:01 ч.

Мълчание 

  Поезия » Друга
1375 0 32
 

НапълнИ я, цялата с мълчание!

Място има, няма да прелее,

след това е ред на обещание,

едно... от многото за нея.

ПогалИ я, не бой се, не боли,

тя... болката увяхна вече.

А после, ако искаш, помълчи,

пренеси се някъде далече.

Излъжи я, даже със усмивка!

Отива ти. За маската говоря.

Давай, няма време за почивка,

за това не искам аз да споря.

Погледни я, право във очите,

в тях е невъзможно да се влюбиш!

Да, сърцето и тупти в гърдите,

 но тръгвай си, че там ще се изгубиш.

Прегърни я, тя стои до тебе!

После може да и обърнеш гръб.

Или пък ще ти отнеме време,

бързаш ли? Отново си на път.

Потърси я, но не с мълчание!

Тя простила е и ще прощава.

Помниш ли нейното признание,

в което себе си ти пожелава?!

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубави стихове! Поздрави!
  • Без думи!!!
  • Направо... хлъцнах!!!
    Каквото и да означава за другите, ти си го знаеш!
    Прегръщам те, мацко!!!
  • Красиво стихотворение.
    Трогна ме , Люси...натъжи...
    С много обич за теб.
  • Чудесен стих, Люска!!! Аплодисменти!!!
  • Прекрасен стих!
  • Помниш ли нейното признание,
    в което себе си ти пожелава?!
    * * *
    Прегръщам те за чудесното стихотворение! Поздрави!
  • Люска...зашемети ме!
  • Прекрасно е! Всеки ред! Просто няма нещо, което да не ми хареса! Поздрави!
  • "НапълнИ я, цялата с мълчание!

    Място има, няма да прелее,

    след това е ред на обещание,

    едно... от многото за нея."

    Страхотно!!!

  • Не може все така, нещо хубаво трябва
    да почука на твоята врата, а ние скоро да узнаем!!!
    Поздрави, мила Люси!!!
  • "(...)Помниш ли нейното признание,
    в което себе си ти пожелава?!(...)"
    --------
    Поздравления, докосна ме!
  • Понакога се страхувам да заспя,
    защото може да се събудя под руините.
    И само думите на нежните ръце,
    да ги носят при мене пеперудите.
    А болката, не я рисувам вече.
    В палитрата остана само сиво,
    то разби сърцето ми на две,
    а в сънищата всичко е мъгливо!
    Ти си наред

    Благодаря ви!!!
  • Много силно и красиво стихотворение!Истинско..Поздрав!
  • "Отива ти. За маската говоря."
    Твърде болна тема...Само една дума ще кажа,Люси...и ще замлъкна...
    НЕ!!!
  • Абе,Кити?!Ми как да те напълня с мълчание като не мога да мълча по повод на това,което пишешТая,твоята Пандора...ми налей и на нея едноС много обич!
  • Всеки път право в сърцето ми стреляш ,Людмила !Прекрасна си !!!
  • Невидимото за очите е зримо за душата.
    Ще помълча...

    Поздрав и усмивка.
  • Помниш ли нейното признание,

    в което себе си ти пожелава?!
  • Благодаря на тези, които не мълчаха, както и на които мълчаха!
  • И аз ще помълча с лирическата...
  • Уцели право сърцето! Прекрасно е! Поздрави
  • Нещо искрено и великолепно.
    Поздрави за добрата творба.
  • Прочетох го без да си поема дъх.
    Силен, много силен стих!
  • Прегърни я, тя стои до тебе!

    Невероятно!!! Поздравчета, Люска!
  • Възхитена съм , Людмила !
    Аплодисменти !!!
  • съвсем се натъжих сега...хубав стих, усетих го!
    Звънвай на Креми и бягайте навън за по едно или няколко питиета, и аз това ще направя!
  • Браво!!! Чудесен стих!
  • Прекрасна си, Люси, прекрасно стихотворение, много силно ме докосна...
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Много заряд носи стихът ти,Люси!Поздравления!
  • Прекрасен стих Люси!Хората с красиви души като теб, винаги пишат красиви неща! Поздрави!
  • Колкото хубаво, толкова болезнено!!!

    Време е да пием по едно, мацка!
Предложения
: ??:??